Работите на свободна практика, изпълнявате проекти за клиенти от цял свят и цените гъвкавостта си. Но когато стане дума за данъци, осигуровки и счетоводство, нещата може бързо да се усложнят. Ако сте фрийлансър в България: ИТ специалист, дизайнер, преводач, маркетолог или консултант: този наръчник е за вас.

Правни форми за фрийлансъри в България

1. Свободна професия

  • Регистрация като самоосигуряващо се лице без юридическо лице
  • Данъчно облагане: 10% върху дохода след 25% нормативно признати разходи (ефективно ~7.5%)
  • Подходящо за: фрийлансъри с нисък оборот до ~30 000 лв./год.

2. ЕТ (Едноличен търговец)

  • Регистрация в Търговския регистър
  • Реални разходи се приспадат; 15% данък върху облагаемия доход
  • Подходящо за: оборот 30 000-60 000 лв./год. и значителни реални разходи

3. ЕООД

  • Ограничена отговорност на личните активи
  • 10% корпоративен данък + 5% данък дивидент = ~14.5% ефективна ставка
  • Подходящо за: оборот над 50 000-60 000 лв./год. или корпоративни клиенти

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се (2026)

ФондСтавка
ДОО (пенсии + ОЗМ)19.8%
ДЗПО2.8%
Здравно осигуряване8%
Общо минимум~30.6% от осигурителния доход

Чуждестранни плащания: Upwork, Fiverr, PayPal

Плащанията от международни платформи са облагаеми в България. Те трябва да преминат през банкова сметка и да бъдат декларирани като доход. При работа с ЕС клиенти (B2B) е нужна регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Ние ще ви помогнем с правилното документиране.

Кога трябва да преминете от свободна професия към ЕООД?

  • При оборот над 50 000-60 000 лв. годишно
  • При необходимост от защита на личното имущество
  • При работа с корпоративни клиенти, изискващи фактура с ДДС
  • При желание за наемане на служители

Вижте нашата страница: Счетоводство за фрийлансъри.

Категории: Фриланс